Определянето на таван от 950 лв. за избор на лекарски екип е на практика узаконяване на изнудването и рекета в здравеопазването. Това заяви на пресконференция д-р Мими Виткова, бивш здравен министър, а в момента председател на „Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване" (АЛДДЗО).

Ако не се избере екип, имаме отказ от лечение в болницата, посочи Виткова. Друг основен проблем, според нея, е липсата на всякакво нормативно определение на често използваното понятие „скъпоструващ медикамент или консуматив".

Всяка болница прави собствено тълкуване на съдържанието на този запис в рамковия договор, посочи Виткова. Според нея в същото време поради това, че консумативите се заплащат от пациента, тяхната цена не е пазарна, а се определя от размера на комисионната, която всеки лекар е договорил благодарение на монополното положение на повечето фирми в областта на здравеопазването.

Тези консумативи в нито една друга страна не се продават на пациента, каквато е практиката у нас, защото те не представляват стока, която може свободно да се търгува на пазара, а са част от лечебния процес, който се определя само от лекаря, коментира Виткова.

Според нея НЗОК вече е във фактически фалит, който не се обявява публично. Тя обаче изтъкна, че това положение ясно се вижда от факта, че институцията не се разплаща навреме и в пълна степен с болничните заведения за извършените услуги по клиничните пътеки.

Председателят на асоциацията посочи, че няма точен критерий, на базата на който да се остойностяла една клинична пътека, а според нея това много често се прави „с поглед в тавана".

10 години пазарът на доброволното здравно осигуряване чака своето нормативно решение. Ако то бъде сведено само до пререгистрация на дружествата като застрахователни компании и увеличаване на уставния капитал, то това би довело до увеличаване драстично размера на касовите плащания от пациентите, което според асоциацията ще доведе до задълбочаване на несолидарността в системата на здравното осигуряване.

Д-р Виткова коментира, че дружествата не се притесняват от повишаване на финансовите изисквания към тях и от вдигането на уставния капитал от 500 хил. лева на 4,6 млн. лева, а от изчезването на услугата, която в момента се предлага от доброволното здравно осигуряване.

Според нея не може да се приравняват компании, които имат несъизмерими по обем дейности, защото застрахователните дружества извършват много по-широк кръг от дейности и благодарение на това оперират с много по-големи капитали. Така, например, животозастрахователния сектор през 2009г. е имал приходи от 2 млн. лева, а са изплатени обезщетения в рамките на около 1 млн.

Разликата между застрахователите и нас е че тяхната философия е насочена към изплащане на обезщетения след като вече е настъпила дадена злополука или заболяване, докато ние се стремим реално да покрием всички извършени лечебни дейности, от които се нуждае пациентът.

В становище АЛДДЗО се посочва, че чрез предлаганите промени в закона за здравното осигуряване България ще отговори на изискванията на Европейската комисия за приложение на директивите относно неживотозастраховането върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване и те ще бъдат пререгистрирани като общозастрахователни компании.

Двойните стандарти на Европа в случая налагат въпроса защо същите директиви не се изисква да бъдат приложени и по отношение на доброволното пенсионно осигуряване във всички европейски страни и то да се осъществява от застрахователни компании, а не от самостоятелни пенсионно-осигурителни дружества, пише още в становището на АЛДДЗО.

Д-р Виткова коментира, че като цяло проблемите в здравеопазването са не само от финансов, но и от чисто организационен характер. Като пример тя даде, че дори в столицата след работно време, както и в събота и неделя, могат да бъдат открити само 3-4 лечебни заведения, които да осигуряват медицинска помощ, която да не е спешна.

Този проблем е често срещан и в другите градове на страната и хората редовно се налага да се препращат към спешните центрове, но те в повечето случаи ги връщат, защото не са създадени с тази цел, посочи Виткова.

Председателят на асоциацията коментира и идеята за доплащането в здравната система, като посочи, че и в момента хората доплащат достатъчно много. Виткова допълни, че 40% са кешовите плащания у нас в областта на здравния сектор, което представлява около 1 млрд. лева, а в Европа този процент се движи около 20%. /Money.bg