Едва 39 процента от българите четат редовно обозначенията върху етикетите на хранителните продуктиБезопасността и качеството на храните е сред важните теми в дневния ред на европейците. В това отношение не правят изключение и българите. Сред причините за по–високата обществена чувствителност са разразилите се различни кризи и скандали, като например свързаните преди години с болестта „луда крава” или пресният пример отпреди няколко месеца със силно токсичната бактерия ешерихия коли, причинила няколко смъртни случаи и стотици случаи на зараза в Европа. До колко подобни проблеми променят навиците и поведението на сънародниците ни при покупката на хранителни стоки? Стават ли по–внимателни и взискателни българите към информацията за това какво купуват?

Една значима част – 3/4 от българите – са убедени, че хранителните продукти влияят върху здравето им. Въпреки това търсенето на информация за състава на продуктите все още не се е превърнало в част от ежедневните навици за пазаруване. Това показват данните от национално представително проучване, проведено наскоро от агенция Алфа Рисърч. Едва 39 на сто споделят, че четат редовно обозначенията върху етикетите на хранителните продукти. Оказва се обаче, че това не е достатъчно, защото голяма част (63 процента) от хората признават, че срещат затруднения при разчитането и разбирането на информацията.

„Трябва да си даваме сметка, че изписването на една информация върху етикетите е много важно, но следващият много важен елемент е хората да се научат да я разбират, да я тълкуват и да обръщат внимание на тази информация – казва Боряна Димитрова, директор на агенция Алфа Рисърч.– В момента българите не следят всички елементи върху етикетите на хранителните продукти, но съществува много голяма обществена подкрепа за предложенията на Европейския парламент да бъдат включени още елементи в информацията на етикетите. Почти всички анкетирани (95 процента) подкрепят включването на нова информация и по–специално за алергените, които биха могли да крият потенциален риск за здравето. 91 процента от анкетираните одобряват да се включи информация за наличието на ГМО, дори ако в продукта те са в незначително количество. 86 на сто биха желали да е указана страната на произход на продукта, най–вече за месото и яйцата.”

Данните от проучването показват още, че цената, срокът на годност, фирмата производител, грамажът и страната на произход е информацията, за които следи българинът при покупката на хранителни продукти. Едва около 20 процента от купувачите обръщат внимание на съдържанието на оцветители и стабилизатори, а под 10 на сто са тези, които се интересуват от съдържанието на мазнини. Шрифтът, бледите и нечетливи букви са сред основните причини българите да не могат да разчитат информацията на етикетите. Другият проблем са многото цифри и обозначения, които са неразбираеми за тях. Подобна е ситуацията и в другите европейски страни, затова наскоро Европейският парламент прие по предложение на ЕК специална директива, регламентираща общи изисквания за етикетирането на храните във всички страни членки. В нея е определен минималният размер на шрифт, както и конкретни правила за контраста на текста върху етикетите. Въведени са изисквания и за самото съдържание. За първи път е въведено изискването за отбелязване на хранителните стойности – енергия, белтъчини, мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар и сол. По желание производителят може допълнително да отбелязва върху етикета и препоръчителните дневни дози на 100 гр. Ако бяха на мястото на евродепутатите, анкетираните биха предложили няколко неща за опростяване на информацията върху етикетите. Така например, най–разбираемо за тях би било обозначаването на рисковите стойности в различен цвят.

„Ако например има прекалено много сол, това да бъде обозначено в червено”, обяснява г–жа Димитрова. Друга част от хората предлагат рисковите съставки да се обозначават с някакъв символ или картинка. Има и идеи информацията да бъде представяна с графика. Едва 8 на сто от анкетираните българи са напълно удовлетворени от това какво представляват етикетите и не настояват за промени. Защо въпреки че 3/4 от българите са убедени, че съставът на храните влияе върху тяхното здраве, едва 38 процента се съобразяват с написаното при избора на покупки, които правят?

„На първо място не можем да изключваме реалната икономическа ситуация, икономическия статус на българите – обяснява Боряна Димитрова. – Очевидно е, че в условия на ниска покупателна способност, цената, грамажът, срокът на годност са трите най–важни фактори и това важи не само за България, но и за повечето страни, които също са с по–ниска покупателна способност. В същото време обаче не можем да пренебрегваме значението на другия фактор – неразбирането на значението на редица символи, непознаване на риска за здравето, който крият по–високите стойности на някои елементи, особено за хронично болни или някои специфични групи хора. Значение оказват също нечетливостта на етикетите на хранителните стоки. Поради всичко това сме свидетели на много интересна ситуация в българското обществено мнение – декларирана висока чувствителност към темата безопасност и здравословен характер на храните и в същото време подценяване на този проблем в ежедневното поведение. Затова трябва да бъдат взети поне три прости мерки. Първо, да се насочи общественото внимание към необходимостта от по–внимателно изчитане на информацията върху етикетите. На второ място тази информация да бъде достатъчно четлива и разбираема, защото ако тя е нечетивна, колкото и да призоваваме хората да я разчитат, няма да получим съществен резултат. На последно място бих сложила полагането на много повече усилия от страна на медии и неправителствени организации за това хората да бъдат информирани, да знаят кога става дума за рискови стойности или опасни елементи, къде могат да се крият някои проблеми, за да могат да насочват вниманието си към тези елементи, а не върху абсолютно всичко, което е записано върху етикетите.”

Преди няколко месеца беше създадена и Българската агенция по безопасност на храните, която осъществява контрол върху качеството на храните. За първите сто дни от своето съществуване Агенцията е извършила близо 75 000 проверки, издала е над 2000 акта, затворила е 319 обекта с нарушения, а над 136 000 кг. са бракуваните и унищожени некачествени храни. /Румяна Цветкова, БНР