Левкемията е неопластично заболяване с произход от костния мозък, което се характеризира с производството на патологични бели кръвни клетки, наричащи се още парабласти.

Левкемия е термин, въведен за първи път от Рудолф Вирхов през XIX-ти век. В буквален превод на български език означава "бяла кръв". Среща се с различна честота във всички възрастови групи — от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване.

Процесът на образуване на камъните се нарича литиаза', от гр. "lithos" - камък. Литиазата протича само при наличието на определени структурни или функционални нарушения в организма. При нормални условия камъни в тялото няма и не може да има.

Основната причина за възникване на литиаза е отклонение в стойностите на pH. Тогава колоидните белтъци преминават от състояние на зол, в състояние на гел и се утаяват. В така обособената плътна пихтиеста маса започват да се отлагат различни соли - най-често калциеви, магнезиеви и фосфорни. Към формиращия се камък прилепват останки от разрушени клетки, микроорганизми и други органични частици, които се обозначават със сборното название детрит.

Нефролитиазата (на латински: Nephrolithiasis; бъбречнокаменна болест) е заболяване на бъбрека, при което в меките части на този орган — чашки, канали — се образуват твърди материални субстанции — от песъчинки до камъни с размер от няколко сантиметра, които обикновено пречат на правилното функциониране на този орган.

Произходът на заболяването не е напълно изяснен, но специалистите са единодушни, че става дума за нарушена или неправилна обмяна на веществата.

Пиелонефрит (Pielonephritis) е инфекциозно неспецифично заболяване, при което се засяга пиело-каликсната система (легенчето и тубулите) и интерстициалната тъкан. Бива остър и хроничен. Най-често се причинява от грам-отрицателни бактерии- Ешерихия коли, Proteus, Pseudomonas aeruginoa, стафилококи. Предлазполагащи фактори са нефролитиаза (камъни в бъбреците), придобити и вродени малформации, бременност.