Третият глобален форум за уринарна инконтиненция се състоя в Прага на 27-28 април 2010 г. На форума беше дискутирана бъдещата насока на един важен и рядко дискутиран проблем, който осъществява все по-голям натиск върху системите за здравеопазване и социални грижи в целия свят.

Влиянието на уринарната инконтиненция върху пациентите и социалните работници е изключително силно и засяга качеството на живот и на двете групи. Тазгодишният форум събра заедно представители на различни засегнати групи с цел обмяна на знание, както и насърчаване на дебат за инконтиненцията, така че хората, които взимат решения, да бъдат по-добре информирани.

От България във форума участваха проф. Митко Цветков, председател на Българското урологично дружество, д-р Станимир Хасърджиев, председател на Управителния съвет на Националната пациентска организация и Христо Балабанов, член на Управителния съвет на фондация „МС общество”.

Лектори от цял свят представиха на присъстващите около 400 участници национален и международен опит в областта на инконтиненцията. Общ проблем, с който се сблъскват повечето държави, е ниският статус на инкотиненцията в дневния ред на здравеопазването като цяло. Ето защо Глобалният форум в Прага се превърна в платформа за дебати и споделена визия за тази често пъти пренебрегвана, но твърде скъпа финансово и емоционално област на медицината.

Проф. Йън Милсом от Салгренската академия при Университета в Гьотеборг, Швеция, заяви: „Буди сериозно безпокойство фактът, че въпреки застаряването на населението, повечето държави остават като цяло пасивни по въпроса с инконтиненцията. Като резултат от това липсата на внимание продължава да значи, че пациентите и техните семейства са изоставени. Целта на участниците в тази конференция бе да споделят последните новости, предизвикателства и успехи, за да отговорят по-добре на клиничните, финансови и етични проблеми, които предстоят.”

Уринарната инконтиненция е глобален проблем, който засяга около 25 % от всички жени на възраст над 35 години и 5 на сто от мъжете.

“Влиянието на уринарната инконтиненция е огромно”, казва Даян Нойман от Университета в Пенсилвания. “Проблемът има силен ефект върху семейните отношения, социалния живот и възможността на отделния индивид за работа. Въпросът се дискутира твърде рядко между пациентите и техните лекари: последното проучване показва, че само една трета от всички пациенти, страдащи от средна до тежка инконтиненция, търсят лечение”.

Проучването, поръчано от „Ес Си Ей Хигиенни продукти” (SCA Hygiene Products) през март 2010, цели да изследва първичната грижа чрез преценката на личните лекари за проблемите с инконтиненцията и възможностите, с които те разполагат, за да оперират с проблема.

Общо 551 лекари са били интервюирани във Франция, Полша и Великобритания. Само 5 на сто от тях декларират, че са напълно удовлетворени от работата си по проблемите на инконтиненцията. Тези лекари се отличават с добър опит, знание за проблема и имат достатъчно подкрепа за преодоляването му.
• Лекарите, които са удовлетворени в по-малка степен от възможностите да управляват проблема, са склонни да не обсъждат това състояние със своите пациенти или пък да им уреждат допълнителлни консултации със специалисти.
• Един от всеки пет лични лекари признава, че никога ни би повдигнал въпроса за инконтиненцията, ако самият пациент не го направи.
• По-малко от половината лекари са удовлетворени от възможностите за лечение.
• Над половината декларират, че решаването на проблемите с инконтиненцията не се е променило в тяхната практика през последните две години.
• Над половината интервюирани считат, че липсва подходяща интегрирана програма за грижа при инконтиненция, която биха могли да следват.

Като основни пречки за постигане на по-добро лечение са посочени:

• Липса на достъп до подпомагащи услуги.
• Недостиг на съветници по въпросите на инконтиненцията.
• Липса на обучение и слабо предлагане на специалисти.

Даян Нойман коментира: „Проучването категорично показва, че лекарите имат необходимост от ясна рамка за това как проблемът с уринарната инконтиненция да бъде дискутиран с техните пациенти. Структурата на грижата при инконтиненция е откъслечна, наблюдава се липса на клиничен наръчник за ефективни действия при това състояние. А това е нещо, което със сигурност трябва да бъде правилно адресирано, ако искаме да подобрим резултатите.”

Положителен е фактът, че повече от половината интервюирани лични лекари очакват да видят подобрение през следващите две години. Всеки пети лекар е убеден, че повишаването на информираността и разбирането за инконтиненцията сред лекарите и сред пациентите е ключ към подобряване управлението на това стресиращо състояние.