На 11 април 2010 г. (неделя) от 11:00 часа в Пресклуб БТА (бул. “Цариградско шосе” № 49) се проведе пресконференция по повод отбелязването на



В пресконференцията взеха участие:
o Доц. д-р Олга Григорова, невролог, Александровска болница, Клиника по неврология, която даде информация за заболяването – симптоми, предпоставки, прояви, диагностика и как може да се помогне на болните преди започването на медикаментозно лечение.
o Васил Настев, Председател на Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България, който очерта основните проблеми, с които се сблъскват болните от болестта на Паркинсон в България и възможностите за тяхната социална интеграция.
o Д-р Станимир Хасърджиев, Председател на Национална пациентска организация (НПО), който представи идеята за информационно, юридическо, организационно и друго подпомагане на пациентските организации в НПО.

На пресконференцията беше представен и информационен клип, заснет по поръчка на Европейската асоциация по болестта на Паркинсон (EPDA), който показва част от проблемите, с които ежедневно се сблъскват пациентите с това заболяване.

Паркинсонова болест

Паркинсоновата болест (ПБ) е дегенеративно заболяване на централната нервна система, което уврежда двигателните умения и речта на засегнатите. ПБ принадлежи към група състояния, наречени двигателни разстройства. Тя се характеризира със скованост на мускулите, тремор (треперене), забавени движения (брадикинезия) и при екстремни случаи със загуба на възможност за движение (акинезия). Като последствие, пациентите с Паркинсонова болест изпитват затруднения да контролират движенията на тялото си. Паркинсоновата болест е едновременно хронично и прогресиращо заболяване, което води до подчертано намалено, свързано със здравето качество на живот на пациентите и обгрижващите ги хора, като в същото време представлява огромно икономическо бреме за обществото.

Фактите

• Установеният брой на страдащите от ПБ през 2008 година в рамките на седемте най-големи страни (САЩ, Япония, Франция, Италия, Испания и Великобритания) е 3.16 милиона души.1
• ПБ е второто най-честота невродегенеративно заболяване след Алцхаймеровата болест. 2
• Депресията, важна характеристика на ПБ, възниква при 40-50% от пациентите и може да предхожда изявата на двигателните симптоми на болестта. 3
• В началото пациентите преминават през период на добро повлияване (известно като „меден месец”) от традиционното лечение с Levodopa (L-dopa), който период продължава приблизително 2-5 години. 4
• След това начално повлияване от лечението, възникват двигателни усложнения (дискинезии и двигателни флуктуации) при 50-90% от пациентите, което е резултат от 5-10 годишното лечение с L-dopa. 4,5
• С цел забавяне употребата на L-dopa и нежеланите реакции от нейното приложение, са създадени нови типове лечения с по-добър профил на безопасност, като Azilect например, който е изключително подходящ за начално лечение на ПБ.
• Цялостната оценка на разходите свързани с ПБ варира за различните страни, но е важно да се знае, че най-значимата компонента на директните разходи се състои в обгрижването на хоспитализираните пациенти, както и на тези, настанени в хосписи, докато разходите за медикаменти представляват най-малкия дял. Индиректните разходи, свързани със загубена трудоспособност и обгрижване също са в големи размери. Общите разходи във Великобритания се оценяват между £449 милиона и £3.3 билиона годишно, в зависимост от използвания ценови модел и болестността. 6

Eпидемиология, генетика и смъртност

• Средната възраст при възникване на ПБ е 55-60 години като рискът от възникване на Паркинсонова болест нараства с напредване на възрастта. 7
• 1 от 20 души с поставена диагноза ПБ е на възраст, по-малка от 40 години. 8
• Болестността (общият брой случаи със заболяване от дадено население, установени в определено време) възлиза между 740-920 на 100 000 души в световен мащаб. 9 Проучвания, проведени в общността показват заболеваемост (броят на нови случаи, възникнали в специфична рамка) от около 10 нови случаи на 100 000 души на възраст 50 години, покачващи се на поне 200 на 100 000 души при пациентите на 80 години. 10
• ПБ показва ясна възрастово-обусловена зависимост, с болестност от 0.5-1.0% при 60-70 годишните, покачваща се до 4.0% сред 80-90 годишните. 11,12
• Както болестността, така и заболеваемостта ще се увеличават с нарастване числеността на населението в напреднала възраст. Очаквана заболеваемост през 2011 и 2015 г., сравнени с тази през 2005 година. 9
Болестност от ПБ 2005-2015
2005 2011 2015
Европа 1,350,800 1,474,300 1,587,500
САЩ 978,500 1,055,700 1,151,800
Япония 629,200 742,900 837,900


• Оценките за болестността от ПБ варират между отделните страни по света. Генетична предразположеност, както и фактори на околната среда, могат да са от значение за възникване на болестта. Установено е, че при европейците и северно американците (бялата раса) се наблюдава най-висока болестност. 13

Диагноза

Паркинсоновата болест (понякога наричана първичен паркинсонизъм или идиопатична Паркинсонова болест) отговаря на тази форма на паркинсонизъм, при която не е установена причина за възникването й – наблюдава се при около 75% от случаите с паркинсонизъм. Други форми на паркинсонизъм могат да бъдат класифицирани в зависимост от това дали причината е известна или се подозира, т.е. свързва се с използване на лекарства, травми на главата/мозъка (вторичен паркинсонизъм), или в зависимост от това дали разстройството възниква като част от друго първично неврологично заболяване.
Паркинсоновата болест трудно се диагностицира поради широката гама от симптоми и възможности при диференциално-диагностичното уточнение. Всъщност, поне една трета от пациентите с ПБ се оказва, че получават неправилна първоначална диагноза; подобно, при една трета от пациентите се получава забавяне на диагнозата средно с 3 години от възникване на първите симптоми. 14

Симптоми

• ПБ прогресира бавно. Установена е загуба на 50-60% от допаминовите неврони или намаление на концентрацията на допамина от 80% преди изява на клиничните симптоми:15 мускулна скованост, тремор, забавеност на движенията (брадикинезия) и в изключителни случаи – загуба на възможност за движение (акинезия).
• Паркинсоновият тремор се влошава при покой (4-7Hz (пъти/секунда)). Често е унилатерален (едностранен), засяга приблизително 70% от пациентите и представлява основният симптом, с който се представят повечето пациенти. 16,17
• До 25% от пациентите се представят с много слаб тремор или нямат тремор. 17
• Двигателни флуктуации по-вероятно ще възникнат при тези пациенти, при които симптомите се появяват в по-ранна възраст. 17
• След 5 години на стандартно лечение с L-dopa над 50% от пациентите получават дискинезия. 18

Немоторни симптоми и ко-морбидни състояния

Въпреки, че ПБ се смята за класическо двигателно разстройство, тя се свързва с голям брой недвигателни симптоми, които могат да бъдат толкова инвалидизиращи, колкото и основните симптоми на ПБ.
• Депресията, особено характерна за ПБ, възниква при 40-50% от пациентите по време на болестта. Не е ясно дали депресията е резултат от свързаната с ПБ патология или представлява психологична реакция към прогресивното инвалидизиращо заболяване. 4,19
• Тревожността е често наблюдавана при ПБ, възниква при 23-38% от пациентит19е.
• Болката е чест проблем при ПБ, засягащ приблизително 46% от пациентите. Тя може да бъде първична или вторична спрямо двигателната дисфункция. 19
• Деменция възниква при 20-25% от пациентите с ПБ и обикновено възниква в по-късните стадии на болестта. 19
• Емоционалната и психосоциалната сфери също негативно са засегнати от болестта: пациентите се чувстват изолирани и в тежест на близките си. 20,21
• В едно проучване, над 80% от пациентите с ПБ описват здравословното си състояние като задоволително към лошо, спрямо 46% от контролната група пациенти (които са подбрани по възраст и коморбидитет). 22
• Причината за смърт при пациентите с ПБ в повечето случаи е вторична, в резултат на коморбидно заболяване като например – пневмония. 7

Социално-икономическо въздействие на ПБ

• Цялостната оценка на разходите, свързани с ПБ варира за различните страни. Общите разходи във Великобритания се оценяват между £449 милиона и £3.3 билиона годишно, в зависимост от използвания ценови модел и честотата на болестност. 6
• Проучване, проведено във Великобритания, оценява разходите направени от Националните здравно-осигурителни фондове, средствата изразходвани от социалните фондове и частните разходи свързани с лечението на ПБ. Най-много средства са изразходвани за сметка на Националните здравно-осигурителни фондове (38% от всички разходи), следвани от социалните фондове (35%) и частни разходи (27%).6
• Най-голям дял от разходите на Националните здравно-осигурителни фондове и социалните фондове са свързани с лечението и обгрижването на хоспитализирани пациенти и пациенти настанени в хосписи, докато средствата изразходвани за медикаменти представляват най-малкото перо. 6
• Икономическото бреме на заболяването нараства драматично с прогресиране хода на болестта, при което пациентите изискват повече здравни грижи и средства. Тежестта на болестта е най-важният фактор водещ до увеличаване на разходите свързани с лечението на болестта. 6

 
Референции
1. Cognos Study, Parkinson's Disease. Cognos, Decision Resources, Inc. Waltham, MA, USA. June 2009
2. Nussbaum RL, Ellis CE. Alzheimer’s disease and Parkinson’s isease. NEJM 2003; 348(14):1356-1364
3. Poewe W, Seppi K. Treatment options for depression and psychosis in Parkinson's disease. J Neurol 2001;248(suppl 3):III12-21
4. Movement Disorder Society. Levodopa: management of Parkinson’s disease. Mov Disord 2002;17(suppl 4):S23-S37
5. Poewe W. The natural history of Parkinson's disease. J Neurol 2006;253(Suppl 7):VII2-6
6. Findley LJ. The economic impact of Parkinson’s disease. Parkinsonism Relat Disord 2007;13(suppl):S8-S12
7. Conley SC, Kirchner JT. Parkinson’s disease – the shaking palsy. Underlying factors, diagnostic considerations, and clinical course. Postgrad Med 1999;106 (1):39–50
8. Parkinson’s and You: an introduction to Parkinson’s disease. Parkinson’s Disease Society, London, UK 2005
9. Cognos Study #4. Parkinson’s disease. Cognos, Decision Resources, Inc. Waltham, MA, USA. June 2006
10. Tanner CM, Goldman SM, Ross GW. Etiology of Parkinson’s disease. In:Jankovic J, Tolosa E (eds). Parkinson’s disease and movement disorders. Fourth edition. Lippincott, Williams and Wilkins, Philadelphia, USA. 2002
11. de Rijk M, Tzourio C, Breteler MM et al. Prevalence of parkinsonism and Parkinson’s disease in Europe: the EUROPARKINSON Collaborative Study. European Community Concerted Action on the Epidemiology of Parkinson’s disease. J Neurol Neurosurg Psychiatry 1997;62(1):10-15
12. de Lau LM, Breteler MM. Epidemiology of Parkinson’s disease. Lancet Neurol 2006;5(6):525–535
13. Schrag A. Epidemiology of movement disorders. In: Epidemiology Jankovic J, Tolosa E, eds. Parkinson’s disease and movement disorders. Fourth edition. Lippincott, Williams and Wilkins, Philadelphia, USA. 2002
14. Shindler JS, Brown R, Welburn P et al. Measuring the quality of life of patients with Parkinson's disease. In: Walker SR, Rosser RM, eds. Quality of life assessment: key issues in the 1990s. Kluver Academic Publishers, London, UK. 1993
15. Santiago AJ, Factor SA. Levodopa. In: Pahwa R, Lyons KE, Koller WC (eds). Handbook of Parkinson’s Disease. Third edition. Marcel Dekker Inc, New York. 2003
16. Jankovic J. Pathophysiology and clinical assessment of parkinsonian symptoms and signs. In: Pahwa R, Lyons KE, Koller WC (eds). Handbook of Parkinson’s Disease. Third edition. Marcel Dekker Inc, New York. 2003
17. Hoehn MM, Yahr MD. Parkinsonism: onset, progression and mortality. Neurology 1967;17(5):427–442
18. Rinne UK. Problems associated with long-term levodopa treatment of Parkinson’s disease. Acta Neurol Scand 1983;95(suppl):19-26
19. Dewey RB. Nonmotor symptoms of Parkinson’s disease. In: Pahwa R, Lyons KE, Koller WC (eds). Handbook of Parkinson’s Disease. Third edition. Marcel Dekker Inc, New York. 2003
20. Gotham AM, Brown RG, Marsden CD. Depression in Parkinson's disease: a quantitative and qualitative analysis. J Neurol Neurosurg Psychiatry 1986; 49(4):381-389
21. Brod M, Mendelsohn GA, Roberts B. Patients' experiences of Parkinson's disease. J Gerontol B Psychol Sci Soc Sci 1998;53(4):213-222
22. Rubenstein LM, Chrischilles EA, Voelker MD. The impact of Parkinson's disease on health status, health expenditures, and productivity. Estimates from the National Medical Expenditure Survey. Pharmacoeconomics 1997;12(4):486-498