Представители на Сдружение на пациентите с бъбречно-каменна болест (БКБ) и водещи медицински специалисти представиха днес стандартите за лечение на бъбречно-каменната болест и медицинската гледна точка към нейното профилактиране и превенция. На пресконференция днес в БТА лекари и експерти обявиха статистика за заболяваемостта в страната и възможностите за предпазване от този тип болест. Всяка година близо 40 хиляди души в България образуват бъбречен камък, като това е повече от броя на инфарктите и инсултите за година, взети заедно. Броят на българите, които ще получат бъбречна криза през живота си е, далеч е по-голям – над 800 хиляди.

Ключът към предпазването от БКБ е навременната профилактика и контрол на заболяването. Около това се обединиха всички участници в пресконференцията. „България е ендемичен район с по-висока честота на заболявяемост, за разлика от други европейски страни. Това се дължи от една страна на „меката” вода, която консумираме - това е водата с ниско минерално съдържание. От друга страна обаче, липсата на установени профилактични навици сред българите оказва влияние и всички ние обръщаме внимание на болестта, едва когато ни застигне. Ето защо спазването на общите принципи на профилактика, като диети, приемане препоръките на лекаря, повишената консумация на вода, както и регулярните прегледи при специалист са правилните превантивни действия за намаляване на тази висока честота”, коментира проф. Петър Панчев, завеждащ Клиника по урология в Университетска болница „Александровска” и национален консултант по бъбречни трансплантации.

Сдружението на пациентите с БКБ представи няколко нови източника на информация, чиято цел е да образоват по темата за бъбречно-каменната болест. Първият по рода си Наръчник на пациента, подготвен съвместно от специалисти и пациенти, съдържа цялата информация за бъбречно-каменната болест, както и полезни съвети как да се предпазим от нея. В него могат да бъдат намерени хранителните диети за лечение на различните видове бъбречни камъни, както и контакти на големите лаборатории, извършващи тестове и анализи на болестта. Т.нар. „Лабораторен протокол за диагностициране, лечение и профилактика на болестта” бе също представен на събитието. Приет от Българското Урологично Дружество и Българското Нефрологично Дружество, протоколът съдържа всички необходими стъпки по алгоритмите за лабораторни изследвания, диагностика, фармакологично лечение, диета и профилактични мерки при БКБ. Нов интерактивен уеб-сайт функционира отскоро и синтезира цялата информация по темата в онлайн пространството.

Галя Пенева, председател на Сдружението на пациентите с БКБ заявява: „Разработихме тези „помагала”, защото искаме да повишим познаваемостта по темата сред различните аудитории. Трбява да знаем, че никой не е застрахован от възникването и появата на бъбречни камъни, а това е болезнен период за организма на човека, който може да бъде предотвратен. Искаме да провокираме по-отговорно отношение сред хората към този здравен проблем и ефективни превантивни действия от тяхна страна”.

При 50% от пациентите може да се наблюдава повторна поява на бъбречни камъни в срок от 5 години, като с годините този процент нараства. Това повторно действие може да бъде избегнато в 90% от случаите, когато заболяването е открито навреме, поставена е правилната диагноза и лечението е проведено адекватно, коментират още специалистите.

Допълнителна информация за БКБ – извадка от Наръчник на пациента

Бъбречните камъни се образу¬ват, когато организмът няма достатъчно вода да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрира¬ли от кръвта, или има вроден или придобит недостиг на вещества, подтискащи изкристали¬зирането на бъбречните камъни.

Рисковите фактори за образуване на бъбречните камъни могат да бъдат прекомерни количества на калций в урината (хиперкалциурия), на оксалат в урината (хипероксалурия), на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия), липса на достатъчно цитрат в урината (хипоцитратурия), както и недостатъчно количество приета вода и малък обем урина.

Основен симптом при БКБ е болката в кръста и бъбреците. Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при уриниране, по-често уриниране. Други симптоми при по-продължителна колика са гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, наличие на инфекция на пикочно-половата система, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане. Диагнозата БКБ се поставя след физически преглед от лекар, лабораторни и клинични изследвания.

Има няколко различни вида бъбречни камъни, които обуславят различни форми на лечение, от спазване на хранителни диети и прием на слабоминерализирани минерални води и други течности, през медикаментозно до оперативно лечение. Когато се налага принудително отстраняване на камъни, се използват следните 2 метода – литотрипсия (раздробяване на камъните с ударни вълни) или в краен случай хирургическа намеса. Когато камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. В тези случаи пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако камъкът е над 10 mm, е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване.

След точното определяне на причината за образуване на бъбречни камъни, трябва да се спазват следните общи принципи на профилактика: модифициране на диетата; стриктно спазване на лечебната програма и придържане към препоръките на лекаря за продължителен период от време; увеличаване на дневния прием на вода до поне 2 литра (8 водни чаши); редовно проследяване и отчитане на ефективността на лечението чрез провеждане на контролни прегледи. При правилно поставена диагноза, лечение и профилактика, в над 90% от случаите се стига до пълен успех. Това практически означава, че никога повече пациентите няма да изпитат бъбречна криза.