Мира Валентинова 2011-12-30

От стари времена навръх Нова година се прави втората кадена вечеря след Бъдни вечер и стопанинът на дома разчупва погачата, като нарича всяко парче.

На празничната трапеза присъстват още варен васильовски петел, вино, свинско месо, варено жито, орехи и естествено, баница с късмети – различни по форма дрянови пъпчици, всяка от които е свързана с някакво пожелание. И в сурвакането дрянът играе ключова роля. Той е единственото напъпило дръвче на Нова година и затова символизира възраждането на живота. Според традициите стопанинът на къщата избира най-хубавата клонка и трябва да я отсече с един удар на брадвата.

Домашните я гиздят със сушени плодове, червена вълна, пуканки, дребни кравайчета, книжни ленти, чушчици, стари монети, мъниста и т.н. и правят сурвачката (сурвакница, суровакница, василичарка). С нея в първите часове на Новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Малки дечица или ергени (сурвакари) потупват с украсената дрянова клонка по гърба по-възрастни близки, роднини и съседи и изричат сурвакарска благословия в утрото на Васильовден.

Жива ли е тази традиция?
В градовете под път и над път се продават готови сурвачки, повечето накичени с бляскава хартия. През последните години и търговците се върнаха към традициите и вече предлагат дрянови клонки в познатия ни от народния фолклор вид – с вълна, ошав, разпукани царевични зрънца и т.н. Цецка Иванова обаче отминава с децата си прозорливите търговци. Спираме я и питаме дали си е купила вече сурвачка. Тя с усмивка ни отговаря: „Как ще я купуваме? Това е част от новогодишните празнични емоции. Дъщеря ми Ваня и синът ми Нацко сами украсяват дряновото клонче и с нетърпение чакат да потупат силно по гърбината дядо си, баба си, повечето роднини и приятели, които ги даряват най-често с парички”. Но истинският дух на сурвакарството се е скътал в по-малките градчета и селца.

бутони за социални мрежи