Проказа (използва се и латинското й наименование Лепра) е заразна кожна и нервна болест, очевидно известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването - бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран едва през 1873 г. в Норвегия.

Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматичен и туберкулоиден. Лепроматичната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния.

Първоначално е считано, че болестта е започнала да се разпространява по време на походите на Александър Велики. Последните изследвания, обаче, опровергават тази теза и вече се счита, че болестта е възникнала в източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:

• първа раса - в района Етиопия, Нова Каледония и Непал;
• втора раса - тихоокеанското крайбрежие на Азия и източна Африка (Мадагаскар, Мозамбик);
• трета раса - Европа и Америка (северна и южна);
• четвърта раса - островите в Карибско море и Западна Африка.

Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида Американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини.