Левкемията е неопластично заболяване с произход от костния мозък, което се характеризира с производството на патологични бели кръвни клетки, наричащи се още парабласти.

Левкемия е термин, въведен за първи път от Рудолф Вирхов през XIX-ти век. В буквален превод на български език означава "бяла кръв". Среща се с различна честота във всички възрастови групи — от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване. Левкемиите при човека се разделят на две групи-остри и хронични. Острите от своя страна биват лимфобластна и миелобластна. Хроничните биват миелоцитарна и лимфоцитарна. Най-честата форма при децата е острата лимфобластна левкемия. В миналото тя е била фатално заболяване, винаги завършващо със смърт. Левкемията се лекува посредством различни методи — чрез медикаменти, лъчетерапия или, при определени показания — с трансплантация на костен мозък. Различните медикаменти се прилагат венозно, през устата, в гръбначно-мозъчната течност посредством лумбални пункции, мускулно, подкожно.

Прогнозата зависи от много фактори: вида на левкемията, възрастта, началния брой на парабластите, наличието на други придружаващи болести и т.н. От решаващо значение е правилно провежданото лечение. То трябва да продължи различно дълго време в зависимост от формата на болестта. Децата в групата на стандартния риск на острата лимфобластна левкемия през последните години имат над 90% шанс за излекуване. Прогнозата е по-сериозна при по-неблагоприятните рискови категории на тази форма на болестта, както и при повечето подтипове на миелобластната левкемия. Това налага при тях значително по-агресивна химиотерапия и, евентуално, трансплантация на костен мозък.